РОДИТЕЛИ И ДЕЦА, роли и взаимоотношения!

Екатерина Велева работи като психотерапевт във Фондация П.У.Л.С. Дългогодишният й опит в медицината,натрупан от работата й с малки деца(бебета) и дава добър бекграунд в това по-лесно да  решава проблеми и насочва правилно родителите  в осъзнатото им отглеждане на децата.

Екатерина Велева идва да работи в Перник преди 19 години.Тя споделя,че е тук благодарение на Татяна Арсова, с която докато работили като доброволки  на горещата линия във фондация „Анимос” са провокирани от множеството сигнали за насилие,идващи от региона на Перник. Татяна Арсова създава фондация „П.У.Л.С” и я кани,заедно с другата й колежка Яна Кацарова да работят съвместно ,а проблемите  свързани с насилието над деца и жени  да бъдат деликатно решавани.Днес, Екатерина Велева е убедена,че ролята им е значителна в превенцията и защитата на уязвимите от насилие хора на Перник.Смята,че непрекъснато трябва да се учим как да бъдем осъзнати родители и да възпитаваме в децата си „правилното” поведение, чрез личен пример.

Желаното поведение трябва да бъде възпитано у децата.

Примерите, които родителите дават и начина, по който реагират, влияят върху поведението на децата, което на свой ред засяга родителското поведение и предприетите мерки.

Ежедневното поведение на родителите учи децата как да се държат в настоящето и в бъдеще.

Децата се опитват да имитират поведението на родителите си, независимо от това дали родителите са възнамерявали да го направят или не. Когато децата започват да имитират неподходящо поведение от другите, не забравяйте да реагирате по такъв начин, че да получат посланието, което ясно да покаже, че не би трябвало да се държат така, т.е. да не бъдат възнаградени/поощрени за неподходящо поведение.

Децата започват да учат чрез имитация, когато са много малки и това е един много мощен начин на учене. Поради тази причина, имитацията е също много важен инструмент за повлияване на поведението на децата и за  възпитание на даден модел на поведение. Моделирането оказва особено влияние върху социалните умения.

Изследвания от 50-те и 60-те години на миналия век показват, че децата са много склонни да имитират поведението на другите, особено социалните умения . Също така, те научават повече от това, което виждат от другите, отколкото от това, което им е казано да правят.

За да се опитате да разберете какво запазва дадено поведение, често е полезно да проверите какво обикновено се случва веднага след поведението. Това е така, защото обратната връзка от другите има много съществено влияние върху това ,дали поведението на детето ще бъде стимулирано или не.

Общите грешки при родителстването е, че не се дават награди за желано поведение. По този начин детето не получава признание за своето желано поведение, което би го поощрило да продължи. Също така не получава потвърждение, че това е поведението, което родителите му искат да видят. Друга често срещана грешка е,че случайното възнаграждение може да стимулира  нежелано  поведение. Важно е да запомните, че различни неща действат като награди, дори и това да не е било преднамерено, като внимание, контакт с очите и т.н. Дори това да не кажете нищо, може да бъде възнаграждаващо заради вниманието/невниманието, което предизвиква. Това важи особено, ако децата не получават достатъчно внимание за подходящи или неутрални поведения.

Различните вродени характеристики, черти и предразположения оказват влияние за това, колко лесно или трудно е да се възпита или промени дадено поведение.

Наградата може да бъде нещо, което насърчава определено поведение и е основно признание за добре свършена работа. (Това по никакъв начин не е същото като “подкуп”, където има заплащане за това, че не трябва да правиш нещо). Наградата може да бъде под формата на внимание, хвалене, малка играчка или храна или нещо друго, приятно или забавно. Наградата е нещо, което се случва след като дадено поведение е демонстрирано и увеличава вероятността  да се повтори при сходни или същите обстоятелства.

Наказанието от друга страна е нещо, което има противоположен ефект, т.е. ще намали вероятността  дадено поведение да се прояви отново. Наказанието не трябва да бъде нещо, което боли (като физическо наказание), все пак то включва нещо, което човек не намира за желано или предпочита да избегне. Това може да включва и липса на нещо приятно, като внимание например. Думата „наказание“ може да има отрицателно отношение, затова се препоръчва да се обсъжда дали хората предпочитат различен термин, като дисциплина, санкции или наказание.