Луиза Григорова-Макариев!

Поискай и ще ти се даде

Д-р Вяра Добрева

Седя срещу нея и си мисля, как порасна пред очите ми. Познавам я от малка. Весело, чаровно и много талантливо дете.Любопитно към изкуството и всичко  стойностно, което може да й поднесе животът. Снежно бяла кожа, дълбоки черни очи, чаровна усмивка, която при всяко грейване озарява лицето й. Луиза, името й е немско и означава знаменито сражение. А как да предположим,че това крехко момиченце, израснало в Перник, с чар и талант ще се сражава за превземането на най-големите театрални сцени и ще влезе в битки за главните роли на всички хитови сериали в страната. Луиза  носи непоколебим дух и перфектно се адаптира към всякакви обстоятелства. Малкото момиче, което познавах някак неусетно порасна  и влезе в ролята на вдъхновяваща жена, която ще завладява сърцата ни с невероятен талант, професионализъм и магнетично излъчване.

Как попадна в „Откраднат живот”, яви се на кастинг или директно те ангажираха?

Продуцентите на сериала бяха направили вече  кастинг, на който избрали  Наум. Мен ме извикаха в последния момент с директно предложение. Търсеше се подходяща партньорка за Наум.Затова аз и още няколко момичета се явихме на кастинг.Получих текста, ден преди прослушването и цяла вечер повтарях сложни медицински термини, защото сцената, която трябваше да заснема, се разиграваше в операционната. Развълнувах се, когато ме избраха за ролята на доктор Вяра Добрева-коремен хирург, защото някога се колебаех дали да не  уча медицина, бях добра в училище с химията и с биологията, и  тази наука винаги ми е била интересна. За да съм добра в ролята си разгледах всичко с най-големи подробности в болницата.Интересуваше ме , кое за какво служи, присъствах на четири  реални операции в МБЛ „Света Анна” , благодарение на истинската ни операционна сестра Маргарита.Това ми даде допълнително познание и затова когато говоря за някаква манипулация, знам какво означава. Хващам се, че съм започнала да чета медицински статии. Съвсем наскоро ми се наложи да потърся какво означава  „симптом  на Блумбърг”  и  докато търсех информация, изчетох не само терминологията , а и по-детайлни подробности  за симптоматиката и при какви случаи се проявява. Когато знаеш за какво говориш,лееш текста без да се запъваш и той не стои в устата ти като чужд .Смятам, че това е хигиената на актьора към ролята, за да я изиграе  максимално добре.По това се личат професионалистите  в нашата професия.

Отстрани зрителят си мисли, че е много леко да се снимаш и не изисква много усилия. Различните формати в телевизионния ефир ни показват много непрофесионалисти. Лесно ли е да си актьор?

Тази тема ми е много болна напоследък. Медиите се опитват да показват, че актьорската професия я може всеки, с всякакви такива издания от сорта на  „София ден и нощ” и т.н, заставайки зад оправданието : “Ами хората това харесват”. Аз не съм съгласна, защото хората ще харесват  това, което им предлагаш, особено като става въпрос за национален ефир. Ти си този, който води хората. Ако ти си ниско интелигентен, ще водиш хората в ниско-интелигентна посока.Така че да се снимаш, според мен изисква не по-малко усилие, отколкото да си ядрен физик. Ако ще го правиш на 100%. Всяко нещо можеш да го минаваш метър. Това си е вече личен избор. За себе си мога да кажа, че не си минавам нещата метър, спя по 3 часа на денонощие. Но това е моя избор и така предпочитам да работя, защото тогава намирам смисъл в работата си .Иначе със същия успех мога да си намеря работа като продавачка или в някой офис,за да минава времето и работата да ми е метър.

Как минава един  работен ден на Луиза Григорова?

Ще  разкажа за по-натоварените ми периоди, в които работя, за да можете  да придобиете представа през какво ежедневие преминавам понякога. Паралелно със  снимките за  сериала”Откраднат живот”, трябваше да снимам и за филма “Привличане”, където мъжът  ми Мартин Макариев е режисьор. Снимах едновременно и двете роли за сериала и филма. В сериала играя 30-годишна сериозна жена, завършила медицина.  Лекарка с доста големи вътрешни борби и психични проблеми. Във филма изпълнявах ролята на 18-годишна тийнейджърка. Често пъти се случваше във филма да има нощни снимки, а в сериала дневни и аз да се прибирам само за един душ. Това беше период, в който направо не знаех къде съм. Благодарение на любовта към работата ми и адреналина успявах да съм жива. А иначе един по-обикновен ден за мен започва в 6.00ч. Ставам, пия кафе, оправям се и ме взимат от продукцията. Задължително се минава през гардероб, грим и коса.Снимам  цял ден и след като приключа  ме карат към театъра. Подготвям се за представлението и играя. Когато свърши участието ми, вечерям с мъжа си някъде, защото нямам сили да готвя. Прибирам се и в леглото започвам да уча текстовете си за другия ден. Недопустимо е да отида на терен с ненаучен текст. Лягам и на следващия ден всичко отначало.

Случва ли ти се да си забравиш текст?

Да, на всеки се случва. Бързо помня и на сцена рядко съм забравяла текста си.Може би, веднъж. За театъра репликите се научават трайно, влизаш по-дълбоко в подтекста. Има повече анализ, а и репетираш в рамките на месец и половина. Имаш време да го надградиш, преди да излезеш пред публика. Докато в киното е по-спонтанно, в което също има чар. Изричаш текста от името на героя ти, но не е задължително да правиш толкова дълбок анализ дума по дума. По-скоро там разглеждаш какъв характер е твоят човек. Текстовете за киното ги научавам перфектно, но и бързо ги забравям.

Коя игра ти доставя повече удоволствие като актриса- в киното,театъра или телевизията?

Снимайки първата си роля в пълнометражния филм „Привличане”, който се очаква да излезе през януари 2018, осъзнах че това е играта, която ми доставя най-много удоволствие. В театъра понякога се отделя твърде много време, а в телевизията твърде малко. Играта в киното е нещо, което е много балансирано, разбира се, когато се прави по правилния начин. За мен беше страхотно удоволствие да снимам с този екип, защото гледахме в една посока. И когато всички работите в синхрон за постигането на една цел, виждаш как това, което правиш, е любов. Натъжавам се в моментите, в които усещам, че някой си претупва работата и това което се прави, е през пръсти. Аз съм кибритлия и се ядосвам, когато нещо не е изпипано перфектно. Губя желанието и мотивацията си и го преживявам, защото виждам, че не уважават работата ми.

Филмът “Привличане” е романтична драмедия, в която главните действащи лица са ученици и учители. В центъра на сюжета е завладяваща история за успеха, амбициите и любовта, разкриваща много актуални и общочовешки теми, които вълнуват всички поколения, а изключителната танцова хореография и динамиката на лентата ще я направят различна и запомняща се. Актьорският състав е внушителен – Койна Русева, Яна Маринова, Владо Пенев, Александър Сано, Башар Рахал, Радина Боршош.Продуценти на лентата са Башар Рахал и Яна Маринова, а режисьор е Мартин Макариев. Сценарият е дело на Яна Маринова, Борислав Захариев и Георги Ангелов.

Коя емоция от сватбения ден ще визуализираш винаги, когато се връщаш в спомените си към този ден?

Сватбата ни беше жестока! Точно такава, каквато я искахме.Край морето във Villa Arte – Лозенец, само с най-любимите ни хора. Обстановката бе като домашна, с вкусна храна, споделена с приятели и близки. Нямаше нищо излишно. Мисля си,че това е сватбата,която е била в мечтите ми като дете.

Най-яркият ми момент е, когато хванах под ръка тате и той ме поведе към олтара. Отидох отпред и видях как всички до един плачат, и Мартин включително.Тогава си мислех: Боже, какво правим!

Няма случайни неща, защото всичко започна на миналия Великден, когато с Марто бяхме в храм „Успение Богородично” – Царево. Отец Стоян попита дали имаме църковен брак, а аз му отговорих, че нямаме брак.

Тогава той ме попита какво чакам . „Поискай и ще ти се даде” и сякаш това беше знака на съдбата, който ни показа пътя един към друг. Идеята за сватба бе в главите ни, която се развиваше в плановете ни и ние обсъждахме място, дати, време. Сменихме три пъти датата и накрая избрахме 4 юли. Оказа се, че и тя не е случайна, съвпадаше с петдесетница, празника на Светия Дух. Денят ни бе магичен. Ще го помня завинаги, получих толкова щастие и любов, че не знаех как да ги побера в сърцето си!