КАМЪК С ОБРАЗ И ДУША НА БОГИНЯ

Сред многобройните украшения, съхранявани във фонда на Регионален исторически музей – Перник е изящна антична камея, изработена от оникс. Открита е през 1973 година, по време на археологическото проучване на хълма Кракра.

В пространството пред северозападната кула на средновековната крепост Перник работник ударил с кирката наглед обикновен плосък камък. Малка частица от него се отчупила и под земления му налеп се разкрила блестяща, сиво-бяла полирана повърхност. Изненадата на археолозите била огромна – открит е шедьовър на античната глиптика, без паралел от територията на България! През ІІІ век неизвестен древен гравьор е изваял от двуслойния полускъпоцененен камък бюстов образ на римската богиня Минерва (древногръцката Атина).

Уви! Радостта била примесена с горчивина – ударът с кирката непоправимо наранил контура на миловидното и? снежнобяло лице. Това били поредното премеждие за камеята и ръце, които я поели, 17 века след вдъхването на живот в късчето минерал.

Днес, 42 години след откриването и?, тя продължава да буди възхищение у посетителите на музея с майсторството на изработката, с реализма и мекотата на изображението.

Камеята е шлифована от оникс с тъмносинкава основа, преливаща във височина в  светлосив и млечнобял цвят. Той е с дължина 4,5 см, широчина 2,8 см и дебелина 1 см и е един от най-големите обработени образци от римската императорска епоха, намерени в България.

По дължината на полускъпоценния камък е резбовано във висок релеф изображението на богинята, облечена в бойно снаряжение. Главата и? е в профил наляво. Лицето е с нежно, младежко излъчване. Вглеждайки се в него, оставаме с усещането, че древният гравьор е пренебрегнал наложения канон за конвенционално предаване образите на божествата и е гравирал реален женски образ с индивидуални черти.

Върху дългите коси на Минерва е положен коринтски шлем, обточен с гребен. Торсът е в позиция ? и е покрит с ризница, от която е видим само плочестия нагръдник.

Искрящата белота на богинята-воин прелива в бледо сива гладка повърхност, създаваща илюзия за обгръщането на образа и? от митичния въздушен слой – ефир.

Създадена като луксозно украшение със златен обков – медальон или брошка, камеята най-вероятно се е превърнала в реликва, предавана от поколение на поколение. Въпреки, че обковът не бил намерен, можем да предположим, че истинската ценност за късните и? притежателите са били изображението на Минерва и силата на оникса. В древността талисман с подобна естествена окраска се смятал за „мъжки” камък – „пазач”.

Римските воини носели върху себе си ониксови украшения – амулети, с написани имена или гравирани образи на Херкулес, Марс, Минерва. Те смятали, че камъкът може за ги направи смели, неуязвими и преодоляващи изпитанията, подобно на божествените им закрилници.

За съжаление, въпросите които възникват с откриването на камеята са повече от отговорите: В кое ателие е изработена тя и кой е майстора и?? Кой е първият и? собственик? Той и наследниците му обитавали ли са хълма Кракра или камеята е била придобита като дар или трофей от воин, заселил се на това място? Каква е била съдбата на нейните притежатели? Множество въпроси, чиито отговори може би един ден ще узнаем…