Ирена Соколова-променя всичко по пътя си

Тя стои начело на Областна администрация Перник. За втори път заема позицията на областен управител в града. Образована, амбициозна и можеща. Ирена Соколова е психолог и психотерапевт, магистър Регионален мениджмънт и бизнес УНСС, три мандата народен представител 41, 42, 43-то Народно събрание. Активната й работа няма как да не бъде забелязана и като председател на Жени Герб. Първата българска жена политик, живяла на Антарктида. Съпруга, майка и романтична личност, която обича книгите и дългите разходки със семейството сред природата.Споделя ни, че женските сбирки на чаша вино и хубава пура я разтоварват и зареждат с положителна енергия. Ирена Соколова е интересен събеседник, с който можеш да говориш за политика и култура. Има вкус и отношение към модата и отдава голяма значение на аксесоарите. Със  страст колекционира естествени полускъпоценни камъни, които освен красота, притежават и целебната сила да лекуват с енергията си тялото и душата.

ИРЕНА СОКОЛОВА

Ирена Соколова ни посреща с усмивка и чаша ароматно кафе в кабинета й, готова да задоволи любопитството на екипа на  Life@city  по всички теми – работа, предизвикателства, личен свят. Прекарваме повече от час в нейната компания, а интервюто, което взехме, ни накара да си тръгнем с усещането, че тя е от онези жени, които с действията си променят всичко след себе си.

Г-жо Соколова, ще успеете ли с работата си да промените визията на Пернишка област и как ще се случи това във втория ви  мандат?

Харесвам си областта и хората, такива, каквито са и мога само да работя с желание и да се старая да помагам. Искам спокойствието и сигурността ни да са гарантирани. Отговарям за сигурността на областта и поддържам непрекъсната връзка със службите и звената на МВР, Пожарна безопасност, Гражданска защита. Нужно е Перник и регионът да станат привлекателни за инвеститорите и все повече представители на бизнеса да установят производството си в областта. Полагам сериозни усилия да си партнираме с международни компании, с търговските аташета на чуждестранните представителства. Имаме добра инвестиционна среда и Перник е с много интересен профил на хората, които живеят и работят тук. Те са изключително трудолюбиви. Градът е създаден след откриването на въглищните пластове. Перник отговаря на всички изисквания за голям индустриален център – добри комуникации, на 20 минути от София, имаме и летище до град Радомир. Почти нямаме безработица, но хората трябва да получават добри доходи и да са по-доволни от живота си.

Казват, че големите промени започват с първата стъпка. Вашата каква бе като областен управител?

Заех се с най-болезнената за Перник тема – незаконния въгледобив и с цената на много усилия, на много тежки разговори и над 6 месеца ежедневни срещи и настояване, успях да предизвикам промяна в Наказателния кодекс, така че кражбата на въглища да се криминализира. С лишаване от свобода и глоба ще се наказва и транспортирането, съхраняването и продажбата на незаконно добити въглища. Съдействах и за получаване на пари от държавата за запълване на изкопните пространства под трите пропадащи къщи в квартал Рудничар. Това е много тежка битка с престъпността, с над десетгодишна история и знам, че сега е най-важно правораздавателните и правоохранителни органи да изпълнят буквата на закона.

Как се справяте с многобройните проблеми, които изникват ежедневно в областта?

Установила съм, че най-добрият начин за справяне с поставен проблем е непосредственото залавяне с неговото решаване. Имам добър екип от експерти в областите: “Регионално развитие”, “Държавна собственост”, “Транспорт”, “Здравеопазване и социални дейности”, “Образование, религия и култура” и всеки от тях предлага бърз и компетентен отговор при възникнала ситуация. Не оставям заявени теми на граждани или открити от мен проблеми да отлежават. Приемам ги като предизвикателство, което с последователни действия намира своя добър изход. Имам добра връзка с колегите във всички министерства и ведомства, което ускорява решаването и на трудни, забавени във времето казуси.

С какво вашето управление ще промени песимизма и разочарованието сред гражданите, че който и да управлява, няма да подобри качеството им на живот?

Чак такава амбиция да променя мисленето и нагласите на хората нямам и не е реалистично да имам. За това да се преодолее нечий песимизъм и разочарование се иска много време и много устойчива във времето промяна на средата, на взаимоотношенията и всъщност на всеки от нас. Аз се опитвам да бъда активна и дейността ми да е публична. Областта работи по два спечелени проекта, всеки на стойност по 300 хил. евро: За възстановяване на стара възрожденска къща в село Кошарево и превръщането й в “Музей на маската” с много допълнителни атракции и за облагородяването на задния двор на сградата на Професионалната гимназия по минна промишленост и енергетика “Христо Ботев” в квартал “Иван Пашов”, с изграждане на спортни съоръжения и игрища. Партнираме като администрация и на няколко неправителствени организации, в проекти към ЕК, което носи усвояването на нови умения от хората, придобивки за областта и престиж за региона и държавата ни.

Имате ли ден, в който в края му сте се чувствала доволна? Ден, през който сте имали страшно много неща за вършене и сте ги свършили  успешно.

Има такива щастливи дни, в които не просто са изпълнени всички задачи от тефтерчето, но и резултатът е максимално добър. Доволна съм за малко и веднага на тяхно място идват следващите, нетърпящи и нечакащи отлагане проблеми. Знам, че това е работохолизъм и не се гордея с него, защото почти напълно изоставям страничните социални и семейни занимания, но удоволствието да си свършил добре работата си е много голямо.

Маргарет Тачър твърди,че всяка жена, запозната с проблемите, които възникват при управлението на едно домакинство, много по-добре разбира проблемите при управлението на една държава. Вие как смятате, управлението на домакинството има ли аналог с управлението на

област Перник?

Това е идеята за “добрият стопанин”, който добре може да балансира активите и пасивите си. Във връзка съм с общините. Организирам Областни съвети по всички значими регионални и национални теми. Каня и си партнирам с министри и заместник- министри, които запознавайки се с местните потребности и проблеми намират най-добрите решения за хората и бизнеса.

С екипа на Областна администрация организираме множество информационни и социални кампании. Осигурихме сътрудничество с подписване на меморандум между компанията Хюлет Пакард и математическата гимназия в Перник. Привлякохме швейцарско партньорство за доставка на компютри и допълнително цифрово оборудване на училища и ведомства. Областната комисия “Военни паметници” изиска 22 хил. лева за възстановяване на военни паметници в Перник и Брезник. Имаме и още много други активности с принос за хората и областта, за които информираме ежедневно чрез сайта на ОА Перник.

Вие сте първата жена политик живяла на Антарктида. Разкажете ни с какво това пътуване ви обогати и промени.

Бях поканена от проф. Пимпирев да се включа в експедицията до Антарктида в началото на месец януари, за да работя по научния ми проект на тема „Начина на живот и комуникиране на малките общества в изолирани условия”. Това бе 25-та поред експедиция и за всяка една  много се внимава какъв да бъде подборът на екипа. Необходимо е не само да си смел и самоотвержен, а преди всичко да имаш много развито чувство за екип и за взаимопомощ. Ако ти се случи нещо, каквото и да е, няма кой да ти помогне, напълно изолиран си, защото се намираш на един континент почти необитаем. Българската база е на остров Ливингстън, а там бяхме само ние и някъде на другия край имаше няколко души, испанци. Не можеш нито да си тръгнеш, нито  да разчиташ на собствените си възможности,екипът е всичко. Там като под лупа се виждат всички човешки чувства, изпъкват поведенческите  ти модели  и се подсилва всяка една емоция. Затова  е много важно какви хора тръгват, за колко време, какви качества притежават и как  могат да преработят тази емоция. Видях, че каквото и да направиш или кажеш има много силно въздействие, то е като да поставиш нещо цветно върху чисто бяла покривка. Изпъква.Не може лесно да се слее и някак да отшуми, както когато е  в градска среда.

Какви изследвания успяхте да направите за поведението на хората в такава среда?

Използвах доста тестови методики, които попълваха присъстващите. Те не бяха само българи, имаше и много чужди научни представители, които използват нашата база като място за живот. Тъй като само 29 страни в света имат бази на Антарктида и те съставляват така наречения Антарктически договор, който е документът за управление на този континент. Затова и тези, които искат да правят научни изследвания,  трябва да помолят някои от тези държави да ги приюти. При нас имаш португалци, турци, монголци и малко испанци. В такава среда аз успях да изследвам модели на реакция и адаптация на всеки един от нас. В началото направих едно по-обширно интервю, което дава реална представа за мотивите за включване, както и за  усвояване на умения, които да те направят по-продуктивен там. Базисните характеристики, които се утвърдиха  на Антарктида са чувството  за принадлежност към групата, умението да спазваш правила,  да се подчиняваш на заповеди, да изповядваш груповата цел,  да си съпричастен към нуждите на другия и да си готов за взаимопомощ. Интересно наблюдение имах върху твърдението, че по-комуникативните по-лесно се адаптират. Оказа се, че и при тях има дефицити и те трудно се справят с онова неочаквано пространство, което за първи път виждат и усещат. Антарктида бе изключително респектираща и стряскаща и за мен, но след четвъртия ден си казах „Е, какво толкова  – сняг, виелица, студ, планини и океан.” Защитната реакция на психиката не ти дава възможност да си дадеш сметка, че ти си от долната страна на земното кълбо, на края на света.Виждаш го на картата, преживял си пътуването, попаднал си там, дишаш ледения въздух, но някак го свързваш с нещо преживяно отпреди. Правиш асоциации с ходенето ти във Витоша или на някоя друга планина.Страхът е изтласкан в този момент и той се появява едва, когато вече си се прибрал и осъзнаваш къде си бил и какво е могло да те сполети. Ние до такава степен неглижираме и рационализираме случващото се там, че това ни помага да оцелеем.

Какво научихте за себе си?

Научих, че защитите са ми много и не съм успяла да се слея достатъчно добре със средата. Не успях за това  време да  чуя и да усетя всички стимули и провокации от средата, въпреки дългия ми престой. Установявам,  много пропуснати възможности и неосъществени намерения, които съм имала да направя, а там съм ги забравила. Дадох си сметка, че мога да бъда и по-отворена за новите неща, а сякаш това не е много лесно за мен. Разбрах също, че когато знаеш, че ти предстои предизвикателство, наистина добрата подготовка може да ти помогне и да ти спаси живота. Фактът, че се готвиш да отидеш на трудно място, означава да предвидиш максимално много възможности – да се обезпечиш с дрехи и комуникации, да се подготвиш с информация  и дори да усвоиш умения, които биха ти помогнали. Открих, както в себе си, така и в други хора от експедицията, че се оставяме на момента и на средата да ни движи, отколкото да се грижим и целенасочено да работим върху себе си, за да сме подготвени за тази среда. Не мога да кажа, че не сме имали специална подготовка за такива условия, минахме и през обучение, но сякаш бяхме по-емоционални, отколкото  разумни. Онова, което разбрах със сигурност е, че искам да усетя въздуха на Антарктида отново и да преживея всичко, за което съм си сложила бариери.